Интересно

Празници, традиции, история, фольклор

СУРВАКИ

Най-характерният за Нова година обичай е Сурваки. Събрани на малки групи деца от 4 до 12 години обхождат домовете на близки и съседи, като започват от своя дом на разсъмване или най-често сутринта на първи януари. Всяко дете носи сурвакница - свежо откъсната и украсена дрянова пръчка. Украсата е разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, разноцветни вълнени конци, кравайчета и др. Сурвакарите удрят всеки член от семейството по гърба със сурвакниците, като започват от най-възрастния. Едновременно с това изричат следната благословия:

Сурва, сурва година, весела година, зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна, живо, здраво догодина, догодина, до амина.

Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци. В някои части на България се празнува интересен обичай - игри на маскирани мъже. В тези игри участват предимно ергени и млади женени мъже. Всеки от тях има точно определена роля, название и облекло. Основната цел на участниците е да прогонят злите духове и да предпазят хората от нечистите сили.

Вечерта на първи януари стопанката на дома прави баница с късмети. Във всяко парче баница има дряново клонче с пъпки. Всяко клонче носи някакъв късмет - пътуване, здраве, плодородие, учене, пари, имот и други все хубави неща. Около огъня и трапезата се гадае за здраве, берекет, сполука, за времето през годината, кой за кого ще се сгоди или ожени и други. На този ден момите правят Ладуване - гадаят кой им е на сърцето, какъв ще е мъжът им, кога и къде ще се задомят.

Първият ден от годината е ден за добри пожелания, за да има здраве, плодородие и късмет през новата година.

ТРИФОН ЗАРЕЗАН

Св. Трифон е мъченик, светец-лечител, почитан в християнството. Роден е през III в.сл.Хр. в Мала Азия, провинция Фригия. Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III. Наследникът на Гордиан обаче - Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнството. Той заповядва всички по-тачени християни да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик.

Трифон Зарезан се празнува на 14 февруари. Той води началото си от Дионисиевите празници още по времето на траките. Това е денят на лозарите, кръчмарите и градинарите, на които светецът е покровител. Най-важната част от празника е ритуалното рязане на лозята. В традиционната култура това е изключително мъжка дейност. На жените не се позволява дори да отидат до лозята на този ден. Те само приготвят храната за празника. Обичаите повеляват да се омеси хляб, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. След като се свари, кокошката се препича на саджак. Освен това на лозето се носи и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът, с който ще се зарязва, предврително се почиства и се наточва добре. В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклицата с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Всеки мъж отива в своето лозе и започва да зарязва лозите. Прекръства се, полива вино около корена, зарязва с косера и пак полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет или плисват виното от бъклицата в средата на лозето "за берекет, така да тече виното". Една от лозовите пръчки се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и "короната" на лозарския цар.

След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза, обикновено край пъдарската колиба. На земята върху дълги пешкири се нареждат питите, кокошките и другата донесена храна, както и бъклиците с вино. Голяма китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки, се слага в средата. В някои райони се избира "цар на лозята". Най-старият и уважаван лозар взима китката и казва: "Който е честит, нека поеме китката и бъде цар!" Всеки има право да вземе китката, но обикновено младите отстъпват на някой възрастен и опитен лозар и особено на такъв, който вече е "царувал" и през неговото "царуване" е имало не градушки или суша, а плодородие. Щом той поеме китката, останалите му честитят "царството" и угощението започва. "Царят" е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар, качват го на каруца или пък лозарите го носят на ръце и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: "Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!". Царят отговаря на благословията с "Амин!". След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне гости и хората от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Обиколката на селото от лозарите завършва в къщата на царя, където се извива голямо хоро. В селското празненство вземат вече участие и жените.

Хорото, със своя смисъл на ритуално обиграване на територията, има ключов характер за празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата трапеза на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на мегдана, се играе т. нар. Зарезанско или Трифонско хоро. Хороводецът, най-често "царят", държи в ръка бъклица или котле с вино и с лозови пръчки.

КУКЕРИ

Обичаят Кукери води началото си от траките, които са почитали бога на виното и веселието Дионисий.

Кукерските игри и обичаи се изпълняват само от мъже, главно ергени. Всяка кукерска дружина си има водач и само той е женен мъж. Обикновено се избира най-личният стопанин, с първо мъжко дете или баща на близнаци, за да бъде плодородна годината. Игрите целят чрез специални магически танци и страшни маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове и орисници, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. За плодородие и здраве кукерите извършват различни обредни (символични) действия като оране, сеитба и други.

В различните краища на България кукерите са излизали по различно време - на Васильовден, на сирни заговезни, на Песи понеделник, през месец март. Имат и различни имена: кукери, бабугери, песяци, мечкари, старци, сирвискари, кукове. В днешно време празникът е на сирни заговезни.

Маските и костюмите на кукерите представят различни карнавални фигури - зверове или типични персонажи, винаги са с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Главните действащи лица в кукерската дружина са цар, младоженец и невеста, баба и дядо, кукери. Те имат двуколка или каруца, в която возят царя; рало, с което обредно разорават земята; крина, пълна със зърно, което царят засява; дървени мечове, боздуган и кросно; кукла. Повечето от маските са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, парченца шарени платове, огледала, лъскави пайети и други. Маската трябва да се направи колкото може по-грозна и по-страшна, за да изплаши злото. Най-старинни се считат маските, представящи овен, козел и бик. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно, от другата носът е гърбав, а лицето - зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. Преобладава червеният цвят - символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня. Черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината.

Първият обреден момент в кукерския обичай е обхождането на всички домове с пожелания за здраве, плодородие и благополучие, при което се събират подаръци от стопаните (брашно, боб, яйца и др.). Във всеки дом кукерите изпълняват различни битови и комични сцени, вършат пакости, разхвърлят покъщината. Накрая, на селския мегдан, кукерите играят буйни танци, като силно раздрънкват окачените по тях звънци.

Вторият основен момент е обредното заораване и засяване, вкоето централна фигура е царят. За царя може се слага трапеза на селския мегдан, на която той хапва три залъка, отпива вино и нарича за здраве, берекет и плодовитост. Двама от кукерите се впрягат в ралото. Царят ги подкарва, изорава три бразди в кръг и ги засява. Групата кукери го следва, подскачайки и размахвайки саби.

След заораването царят благославя за плодородие, a кукерът с кросното го убива, но другите кукери се събират над него и го възкресяват. Невестата "ражда" дете и кукерската веселба продължава с народни хора. Докато се играе хорото, кукерите се закачат и шегуват с хората наоколо. Накрая кукерите се събират на гощавка с храната и пиенето, дарени им от хората.

В наши дни Кукеровден е весел празник, чието значение е да пресъздаде миналото и да събере хората за всеобща радост и веселба.

ЛАЗАРУВАНЕ

Лазаруването е български обичай, който се практикува на християнския празник Лазаровден, в събота преди Връбница. В лазаруването участват само девойки. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и женитба, за плодородие, здраве и семейно благополучие.

Характерно е обредното облекло на лазарките - невестинско празнично облекло, което обикновено е взето назаем от млади невести. В ръцете си носят цветя - теменужки, здравец, иглика, кукуряк и клонки от плодни дръвчета.

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (най-често на висок баир) и запяват. След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите и обикалят къщите в селото. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите даряват лазарките най-често с хляб и сол, плодове, мед, яйца, орехи и дребни сладки. Лазарките играят в кръг, под такта на песента. На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.

Едни от най-разпространените лазарски песни са "Лаленце се люлее"и "Ой, Лазаре, Лазаре":

Лаленце се люлее на зелена ливада. Не е било лаленце най е било детенце. Очите му са звездици лицето му е трендафил. Как си кротко играло, тъй си кротко заспало. Майка му го будеше: Стани, стани, детенце, да си видиш лазарки, как играят и пеят, шити поли развяват, жълти чехли потропват.

Ой, Лазаре, Лазаре, що побърза, чи дойде. 

Нищо не ми й гутово, нищо не ми й прибрано.

Ой, Лазаре, Лазаре, що побърза, чи дойде. 

Чехлите ми в чехларя, гривните ми в златаря.

Ой, Лазаре, Лазаре, що побърза, чи дойде. 

Ризата ми в крусното, сукманя ми в руното.

ЦВЕТНИЦА

Цветница е християнски празник, който се празнува една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден. Нарича се още "Връбница" или "Цветна неделя". На този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим. Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос. В този ден, който е през периода на постите, се разрешава яденето на риба. На този ден празнуват всички, които носят име на цвете или на дърво.

ГЕРГЬОВДЕН

Гергьовден в България се се празнува на 6 май и е посветен на Свети Георги Победоносец. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и на Българската армия. Чества се и като Празник на овчаря.

Празникът официално е учреден през 1880 г. от княз Александър I Батенберг.

През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за "Ден на пастира". Традицията е възстановена през 1993 г. с постановление на Министерския съвет.

На този ден Българската православна църква чества деня на свети Георги Победоносец - мъченик за християнската вяра, загинал през 303 година.

Гергьовден е най-празнуваният имен ден в България след Ивановден, отбелязва се от около 180 хиляди души. Празнуват имениците Георги, Генчо, Гергана, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо и производните им имена.

С Гергьовден започва лятната половина на стопанската година. Свети Георги се счита за повелител на пролетната влага и плодородието, той отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята, покровител е на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Празникът е много древен, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода му. Според някои автори той идва от тракийска древност, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на древните българи.

На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

В нощта срещу празника хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото се счита, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса". На някои места само ходят боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, а другаде събират росата и пият от нея. Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. На други места събират росата и я носят в къщите си. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена лечебна сила.

Освен "къпането" в роса се практикува и къпане в реки и извори. Съществува и обичай да се носи вкъщи вода. На някои места това става в пълно мълчание (т. нар. "мълчана вода"), след което с нея се замесват обредни хлябове.

Хората вярват, че дъждът на Гергьовден е особено плодоносен - "всяка капка носи жълтица".

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първата зелена паша. На този ден се прави и първото доене на овцете. Кошарата и ведрото са украсени с венци от зелени растения и пресукани бял и червен конец. Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

В цяла България е разпространен обичаят на Гергьовден да се коли агне. Обикновено агнето се пече цяло, като след изпичането се носи в църква, за да се освети, или ако се пече на общоселската трапеза, свещеникът или стопанинът го прекадяват на място. Празничната трапеза се прави извън селището, някъде на зеленина - обикновено при оброчище, до параклис или манастир. След като трапезата се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене и другите храни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

На празничната трапеза и през целия ден цари веселие и се играят т. нар. "гергьовденски хора̀". Играят се обикновено на песни, свързани с мотивите за св. Георги - обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата.

ВЕЛИКДЕН

Великден е денят, в който християните честват Възкресението на Божия Син Иисус Христос. Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана "Страстна седмица". Празнува се 6 дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, всички светлини в храма се изгасват и малко преди полунощ свещеникът изнася запален трисвещник. От трисвещника всички присъстващи палят своите свещи, които по традиция носят по домовете си. Когато свещеникът запее "Воскресение Твое Христе Спасе" всички излизат от храма. Точно в полунощ и извън храма при биене на камбаните свещеникът обявява Възкресението с думите "Христос Воскресе", а хората отговарят "Воистина воскресе". Вярващите обикалят храма няколко пъти, след което влизат вътре с песнопения, за да се извърши литургията на празника.

Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н. Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено (символ на кръвта на Христос). Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.

Обредните хлябове са част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден. Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през ХVІІ век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод - той може да изтрае цели 6 месеца. Според изследователи на българското възраждане, за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на ХІХ век, когато тук временно пребивавали унгарски емигранти начело с Лайош Кошут.

На Великден имен ден празнуват Величка, Величко, Велика, Велизара, Паскал.

24 МАЙ

24 май е Ден на българската просвета и култура и на българославянската писменост и е един от най-важните национални празници на България. 24 май е ден и на просветителите св. св. Кирил и Методий.

Константин (който в края на живота си приема монашеското име Кирил) и брат му Методий са родени в гр. Солун. Баща им по произход е от български болярски род, който в края на VІІІ век се преселил от Плиска в Солун. Майка им по произход е от южните славяни. Константин завършил най-престижното учебно заведение за онова време - Магнаурската школа, която се намирала в столицата на Византия. Константин се прочул със своята мъдрост и задълбочените си познания по история, литература, философия, граматика, теософия, логика и риторика. Затова навсякъде започнали да го наричат Константин - Философ. През 855 г. Константин се оттеглил в манастир, където след дълъг и усилен труд той създал знаковете на нова писменост, която била наречена "глаголица." В буквален смисъл думата глаголица означава "знаците, които говорят". Двамата братя създали и нов език, наречен "българославянски", който бил съставен на базата на българския език (говорен по него време) и на едно от наречията на южните славяни. Освен това Константин и Методий създали и граматика към новия българославянски език. Глаголицата, българославянският език и граматиката към него били създадени специално, за да бъдат ползвани като свещен език при разпространението на християнството на Балканския полуостров. Основната цел била българите, чиято държава била най-голямата в Югоизточна Европа, и групата на южните славяни да бъдат официално приобщени към християнските държави. Константин и Методий, заедно с техните ученици, се заели да преведат на новия българославянски език цялата християнска свещена и богослужебна литература. През 862 г. двамата братя получили мисия от византийския император да разпространят писмеността и езика сред западните славяни в Моравия. Там обаче те срещнали силен отпор от свещениците от католическата църква. Константин и Методий и техните ученици били преследвани, арестувани и измъчвани от местната църковна и светска власт. През 886 г. в България пристигнали част от най-добрите ученици на Константин и Методий. Те били официално приети в столицата Плиска от княз Борис І. По това време в България християнството вече било прието за официална религия и във всички главни градове се създавали условия за развитие на просветителска и книжовна дейност. Така с помощта на учениците на Константин и Методий и със съдействието на българските владетели княз Борис І и цар Симеон І в България били създадени няколко големи образователни центъра. Постепенно българославянският език от свещен и богослужебен се превърнал и в книжовен език, който започнал да се използва за нуждите на образованието, културата, в държавната администрация, а също и при всекидневното общуване. Постепенно чрез богослужебната литература езикът бил разпространен и сред съседните на България народи.

Писмеността глаголица се е употребявала в цялата българска територия до началото на ХІІІ век. Най-разпространена е била в южните и югозападните български области във връзка с разгърналата се просветителска и книжовна дейност на Охридската школа. Глаголицата постепенно била изместена от кирилицата, създадена в Преславсата краснописна школа в края на ІХ век. Кирилицата по устройство била по-опростена и по-лесна за усвояване. В известен период книжовниците ползвали и двете азбуки.

През X век България се превърнала в един от центровете за разпространяване на християнската религия в Европа. Сред източните славяни християнството започнало да прониква през ІХ век. През 988 година киевският княз Владимир Велики приема християнството като официална държавна религия. За разпространението на християнството са изпратени свещеници и книги от България. Така Киевското княжество става първата държава на източните славяни, в която намира добър прием и се утвърждава глаголицата, а след това и кирилицата. След обединяването на Киевското и Новгородското княжества българославянският език се разпространил чрез християнските богослужения и сред други славянски племена.

На базата на българославянския език е възникнал и т. нар. "черковнославянски език", който широко се разпространил като език за черкуване сред южните и източните славяни.

Делото на двамата братя просветители има световно значение. Писмеността и езикът, които те създали, са признати от папа Адриан ІІ през 867 г. за свещени и са четвъртият език и писменост в света, на които може да се извършват християнски богослужения.

На 24 май в България се провеждат празнични шествия от ученици, учители и дейци в сферата на културата.

СПАСОВДЕН

Чества се на четиридесетия ден след Великден. Вярва се, че на този ден душите на мъртвите, пуснати на първия Велики четвъртък, се прибират в гробовете. Затова се нарича и "Спасовденска задушница". За този ден са характерни и обредите за дъжд и предпазване от суша. Прави се голямо хоро. На този ден Христос, в присъствието на своите апостоли и Богородица, се възнася на небето.

Интересен е обичаят "Ходене на росен". Вярва се, че росенът цъфти срещу Спасовден, затова още от вечерта болните отиват на места, където расте росен. Лягат на земята, а до тях оставят на нова кърпа специално приготвен хляб, ядене и паница с вода. На сутринта по това какво има в паницата или върху кърпата се гадае за бъдещето. Донесените неща остават на поляната. С надеждата да оздравее, болният може да изпие водата от паницата и да се отъркаля в росната трева.

В събота се прави Черешова задушница.

Близък до Спасовден е обичаят "Русалска неделя". Чества се през седмицата след Спасовден. Вярва се, че през Русалската неделя идват русалии, които са вредни духове и сили. Строго се спазват следните забрани: жените не мажат, не предат, не тъкат, не перат (с изключение на дрехите на малките деца), не се спи през деня и особено на открито в полето. Къщата се разхвърля, а със себе си хората носят орехова шума, пелин или лепка за предпазване.

За лекуване от русалски или самодивски болести по селата ходят дружини от калушари. На някои места ги наричат русалци или русалии. Дружината се води от ватафин, който познава чародейните билки, заклинанията и магиите против болестите. Знанията на ватафина се предават по наследство само по права мъжка линия. Ватафинът си избира останалите участници, които трябва да отговарят на следните изисквания: да са физически здрави, много пъргави, честни, психически издръжливи, да умеят да пазят тайни. Ватафинът обучава избраните калушари, които най-често са седем на брой. Събират се на определени от ватафина места и репетират танци и движения в точно определен ритъм, най-често на песента "Флоричиката". За Русалската неделя ватафинът приготвя бяло ленено знаме, в четирите краища на което зашива определени лековити билки. Ватафинът има специална тояга, на която в двата края и в средата са поставени определени билки. Тоягата е от явор, ясен или дрян. Цялата е нашарена и на места е окичена с метални дрънкалки. Посветените в тайните калушари полагат особена клетва пред ватафина, след което получават русалска тояга. Калушарите поставят на калпака си венец от лековити билки, на цървулите железни бодли, а около глезена си завързват малки звънчета. Дружината носи ново гърне с ненапита вода и нова паница с оцет и накълцан чесън. Калушарите обикалят селата през Русалската неделя и играят около болните на точно определени поляни. Танците около болните са различни, под съпровода на специални русалийски мелодии, изпълнявани най-често на кавал в много буйно темпо. Уловени в кръг, калушарите играят около легналия върху черга на земята болен. Отначало танцът е по-кротък. Играчите периодично подхвърлят болния с чергата нагоре, а ватафинът го разтрива, надвесва знамето над него, изрича заклинания и му дава да пие от паницата с оцета и чесъна. Калушарите отново играят наоколо и го прескачат три пъти. В определен момент играта достига кулминацията си, танцът става извънредно буен. Най-старият от калушарите счупва с тоягата си гърнето, така че водата да изпръска и играчите, и болния. Болният скача и побягва, а един или двама калушари падат в несвяст, поели болестта от болния. Ватафинът и останалите играчи се заемат да ги свестят. В неделя калушарската дружина играе последния танц в двора на ватафина около знамето. След това всичко се прибира и дружината сяда на обща трапеза. Вярва се, че игрите на калушарите прогонват болести и донасят много плод по ниви, лозя и градини.

Русалските игри са уникални по рода си. Тъй като заклинанията, билките, танците и мелодиите са пазени в строга тайна от дружините, не е било възможно по-подробното им изследване и описание.

СВЕТИ КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА

На 21 май се чества празникът на свети Константин и Елена. Освен със светците, празникът се свързва и с униклния ритуал "нестинарство" - танц върху жарава.

Свети Константин бил император на Византия през IV век. Той спрял гоненията срещу християните във Византийската империя и им позволил свободно да изповядват вярата си. Елена е била негова майка - известна е с това, че благодарение на нея са построени много манастири и църкви. Легендите разказват, че Елена е открила къде е живял Христос и е намерила кръста, на който е бил разпънат. След смъртта и на двамата църквата ги канонизира за светци.

Празникът на свети Константин и Елена съчетава езически и християнски обичаи. От една страна, на този ден хората почитат паметта на двамата светци, ходят на църква, където даряват иконите им с дарове, молят се за здраве и добра реколта. От друга - това е празникът на нестинарите, които танцуват боси в огъня. Свети Константин и Елена е и празник, който отбелязва прехода от пролетта към лятото.

По традиция празникът се отбелязва в продължение на три дни. По това време е забранена работата на полето. Хората се събират на площада, където се пали голям огън. Задължително се прави и курбан като жертвоприношение в името на светците. Устройва се обща трапеза, на която всеки носи по нещо. На масата трябва да има вино, погачи, агнешко месо. Когато огънят стихне, идва ред на нестинарите. Нестинарството е уникален танц, който се играе върху жарава. Не всеки човек може да бъде нестинар. Умението да се танцува върху жар обикновено се предава по наследство. Под музиката на тъпана и държейки иконата на свети Константин и Елена, нестинарите влизат в огъня. Стъпвайки на жаравата, те танцуват танц, наподобяващ по-скоро на транс. Докато изпълняват ритуала, нестинарите имат видения за бъдещето, говорят с мъртвите, а някои дори вярват, че се свързват със светците, които им помагат да лекуват и пророкуват. Хората вярват, че пламъците имат способността да пречистват душата. Интересен факт е, че след танците нестинарите нямат рани по ходилата си. Днес нестинарството е запазен обичай най-вече в района на Странджа планина.

ЕНЬОВДЕН

Еньовден (Яневден, Яновден, Иван Бильобер) е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител. Оттам идва и името на народния празник - Еньо или Яне са кратки форми на Йоан (Иван). Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на Слънцето и култа към него. Празникът е известен и със старобългарското си име "Летен Игнажден". Задължителен е обичаят за масово къпане. В Украйна празникът е известен с името Ивана Купала (Купайла). Също има задължително огън, който се прескача, а около него се танцува. Също както в България, се берат билки и се смята, че те имат най-голяма сила именно през тази нощ.

Според народа точно по изгрев на Еньовден всеки трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.

Вярва се, че на този ден Слънцето се окъпва в изворите, реките и езерата и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

Смята се, че на Еньовден различните билки и треви имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на Слънцето. Жените - баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са "77 и половина" - за всички болести и за "болестта без име".

На Еньовден се празнува и обичаят "Еньова буля". Всички моми се събират в една къща и там обличат едно малко момиче като булка: с дълга бяла риза и червена връхна дреха. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. С тази ритуална обиколка те искат да измолят от св. Еньо здраве и плодородие.

НИКУЛДЕН

Никулден е един от важните православни празници. Посветен е на свети Никола, който се почита като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.

Празникът се отбелязва на 6 декември. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай - Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ния и др.

Денят е всенароден празник. Чества се и в семействата, в които няма именик. По традиция на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често - пълнен шаран с орехи. На този ден всяка стопанка приготвя и нужните за празника обредни хлябове, като най-често се наричат "богова пита" или "богов колак". Известният български етнограф Димитър Маринoв в своята книга "Народна вяра и религиозни народни обичаи" е описал и публикувал снимки на 57 различни обредни хлябове, които се приготвят на Никулден.

Според една легенда за подялбата на света на св. Никола се паднали моретата, реките, езерата. Затова той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони.

В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.

ИГНАЖДЕН

В християнския календар Игнажден е денят, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец. Чества се на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.

Празникът е свързан с календара на древните българи. Според него денят на зимното слънцестоене бил "отделен" ден - не бил включен към някой месец или седмица. Денят след него се е смятал за начало на новата година. След покръстването на българите през ІХ век към този празник е прикрепено честването на св. Игнатий и празникът е преместен на 20 декември.

Именици на този ден са: Игнат, Игнатий, Игнатка, Искра, Искрен, Игнасия, също и Пламен и Огнян и техните производни: Пламена, Оги, Огняна.

Най-характерен за празника е обичаят "полазване". От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако "полазникът" е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

Когато полазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата, взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: "Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца, кончета ...)". В много села полазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е. момци за момите.

След това на полазника дават сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: "Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!".

За благословията на полазника се дава пшеница и сушени плодове - за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи и др.

Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива полазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък, а неговото посещение се смята за добър знак.

На този ден който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст - да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, а след това посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие.

Вярвания, свързани с Игнажден:

• Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
• Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
• Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа, вали сняг.
• Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
• Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година (например 20 декември определя какво ще е времето през месец януари).
• Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол - за да не излезе берекетът.
• Не се иска и не се дава нищо назаем.
• Не се става от трапезата по време на ядене.
• Не се шие и плете.
• Не се вари боб, за да не бие градушка.
• Не се пере, за да не налети болест.
• Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден.
• Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.
• Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
• Мъжете не впрягат добитъка, за да бъдат животните здрави и пъргави през цялата година.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Рождество Христово, наричано също Коледа, е един от най-големите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това е станало в град Витлеем. Рождество Христово е един от най-големите църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември.

Според Евангелието на Лука малко преди раждането на Иисус майка му Мария, заедно със съпруга си, дърводелеца Йосиф, потомък на Давидовия род, отиват от Назарет във Витлеем - родното място на Йосиф. Тогавашният римски император Октавиан Август издал заповед за цялостно преброяване на населението в империята. Всеки трябвало да се запише там, откъдето е родът му. Мария и Йосиф не могли да намерят място в странноприемницата и били принудени да се подслонят в една пещера извън града, където пастирите затваряли овцете. В мига на раждането на Иисус в небето пламнала необикновена светлина, явил се ангел, който съобщил на намиращите се наблизо пастири, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Иисус. Младенецът Иисус бил посетен и почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда. Раждането на Иисус Христос слага начало на ново летоброене.

На Рождество Христово имен ден имат всички, които носят имената Христа, Христо, Християн, Христиана, Кристиан, Кристияна, Христина, Кристина.

Вечерта преди Коледа се нарича Бъдни вечер. Събира се цялото семейство. Обстановката е празнична. Началото на вечерта се поставя с разчупване на питата с късметите. Всеки търси своя късмет, за да знае какво го очаква през годината. По традиция първото парче се отделя за дома, второто - за Богородица. Следва раздаване на парчетата, като се почне от най-възрастните до най-младите и децата. Питката се чупи от стопанката, тази, която я е месила. Най-желан късмет е парата. Освен нея късметите в питката трябва да са толкова, колкото са хората на трапезата и парчетата за дома и Богородица. Празничната трапеза е изцяло от постни ястия. Xлябът, наречен "бoгoвицa", ce пpигoтвя пo нeoбичaeн нaчин - с "мълчaнa вoдa", и се украсява c фигypĸи oт тecтo, cимвoлизиpaщи бoгaтия ypoжaй - c житни ĸлacoвe, cлънцe, птици, дoмaшни живoтни и пp. Приготвят се и специални краваи за коледарите. Трапезата се оставя нераздигната. През нощта срещу Коледа огънят не бива да угасва. В огнището гори специално приготвено дърво от дъб, наречено "бъдник". От него се оставят въглени и пепел за цяр през годината. През тази нощ се гадае за берекет, здраве, късмет, съдба, любов и задомяване. След полунощ из селото тръгват ергените коледари. Те обхождат цялото селище и влизат във всеки дом да благословят за благополучие, плодородие и добруване на къщата. Там, където влязат коледарите, с тях влиза и доброто. Една от на-разпространените коледарски песни е:

Стани нине господине, коладе, коладе ле, 

разсъни са, разведри са, коладе, коладе ле,

 че ти идват добри гости, коладе, коладе ле, 

добри гости коледари, коладе, коладе ле. 

Отвори чемшир порти, коладе, коладе ле, 

въведи ги в равни двори, коладе, коладе ле.

Сутринта всички хора, празнично облечени, ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.

На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свински кебап. Преди обед на този ден се коли прасето, угоявано специално за Коледа.

Коледа се празнува три дни.

Според народното вярване от 25 декември до 6 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчели, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 6 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обред.

Васил Левски - Апостолът на свободата - Най-великият Българин - 183 години от рождението му (18.07.1837 - 19.02.1873).